Как да научим детето да ни слуша

Печат

Тази рубрика е открита за мнения. Можете да ги споделяте във формата за коментар след текста.

Целта

Тук имаме за цел да съберем най-доброто от практическия опит, за да постигнем мечтаните отношения с детето.

"Как да ни слуша" е закачлива формулировка, свързана с традиционната мечта на родителя да получи от детето така желаното послушание и изпълнение на родителските команди.

Бързам да поясня. Намирам за съвсем редно родителя да изисква послушание - той определя кои са важните неща, в които ще възпита детето си, и ценностите, с които детето му трябва да се съобразява, за да стане достоен човек.

Познавам много хора, които се разбират прекрасно с децата си ... в първата година от живота им, докато децата не започнат да проявават собствени искания, и то настоятелно. Постепенно отношенията се обтягат и са съпровождани от редовни спорове, и приятното малко същество - вече става "обект за надхитряване". Още две годишните деца се превръщат в истински ужас за родителите си с "няма", "не", "не искам".

Въпроса

Как да преодолеем съществуващата бариера от сблъсъка на желанията с най-близките ни същества и да бъдем истински приятели с детето?

Започвам тази рубрика, за да търся отговори на този въпрос - искрени, загрижени, добронамерени - от родители и професионалисти. Добре дошли са споделените ви мнения, за това какво ви пречи и какво ви помага да се справяте с мисията "приятел на детето".

Вълшебните въпроси

Защо е толкова трудно да научим детето "да ни слуша", и да изпълнява по начина, по който ни се иска?

На първо място, често нашето желание детето "да ни слуша" е в директен сблъсък с конкретно негово желание - то да направи каквото си е наумило - да отвори забранен шкаф, да ни издебне, за да използва компютъра - за игра или за свой експеримент, да си пусне поредния филм, въпреки забраната да гледа телевизия повече от 2 часа.

На второ място, за да "ни слуша", чуе, и разбере детето, първо НИЕ трябва да му покажем, че разбираме НЕГОВАТА НУЖДА в конкретния момент. Да преглътнем напиращите реплики, започващи с "не прави това", и да го попитаме "Какво би ти доставило радост в този момент?". Да използваме "вълшебните думи", които показват нашата истинска загриженост за това как се чувства и от какво има нужда детето.

Може да се изненадаме от отговора, че компютърът ни е станал обект на "нападение" от детето, не защото иска да унищожи последните документи, по които работим, а защото иска да напише и отпечата свое хрумване... Или, че не държи да гледа телевизия, а му е скучно, и с удоволствие би хапнало един сладолед, докато си говорим заедно.

С по-малките деца естествено остава в сила правилото за пренасочването на вниманието - от забранения предмет - към забавна играчка или книжка, а най-добре, към весела гоненица и игра с мама или тате.

Правилото на огледалото

Сигурно много биха възразили, че това е мекушав подход, който учи детето, че то е "шефът". На практика обаче този подход го учи на едно ключово умение в общуването му - и като възрастен - да подхожда към другите като търси и се интересува и от техните потребности.

Понеже (признаваме или не), детето е като огледало, което много точно отразява нашето поведение и отношение към него.

Когато го притискаме с нашите желания, то прави същото. Когато търсим начин да отговорим на нуждите му - и то ще ни попита в последващ момент "С какво да ти помогна?". Нещо повече - ще предвиди от какво имаме нужда и ще ни изненада приятно - с прекрасно оправено легло, сложена закуска, подредено бюро, защото често е по-наблюдателно и грижовно, отколкото ни е хрумвало. Сигурна съм, че и на вас ви се е случвало, или ще ви се случи. Примерите, които давам са от реалния живот.

Опитайте и споделете - как работи при вас правилото на огледалото и вълшебните въпроси "От какво имаш нужда сега?", "Какво ще ти достави радост?".

Когато не знаем какво иска детето, най- достоверният отговор е ... вниманиееееееее

Тук е мястото да вметна, че детето вероятно ще се затрудни да формулира от какво точно има нужда, тъй като рядко е свикнало да изразява по този начин нуждите си. Но с внимателени въпроси и търпелива загриженост, много скоро ще се научи да споделя с вас желанията си.

Както и, че може да попаднете в капана на безкрайните желания - просто защото детето обичайно има огромна, и обикновено не напълно удовлетворена нужда от внимание.

Ще ви бъде много по-лесно да се справяте с почти всяко неприятно за вас поведение, когато знаете, че основното, от което има нужда то, е пълното ви внимание и участие в неговия свят - с въпроси, обсъждане, планиране на приятни мероприятия, които ще направите заедно - игри, разходки и пътувания. Дори 20-30 минути на ден пълно, активно внимание от  ваша страна, съчетано с въпроси, изслушване и участие в темите, които вълнуват детето, ще преобразят изцяло делника ви - и общуването ви с детето.

Естествено ще продължи да има такива желания, които не могат да бъдат изпълнени в този или в скорошен момент - напр. да заминете на обиколка в Европа идната седмица, или да се съгласите домашното да не бъде написано, а задължителните книги от учебната програма - да не бъдат прочетени.

Ако покажете на детето обаче, че сте чули желанията му, че разбирате как се чувства, и от какво има нужда, то много по-лесно ще откликне с готовност да намерите вариант за удовлетворяване и на неговите, и на вашите желания. Напр., ако му покажете, че разбирате, че се чувства уморено тази вечер, за да приготви сега домашното, можете да се разберете да го напише още рано на следващата сутрин.

Вместо завършек

Накратко - търсете от какво има нужда детето ви в този момент, покажете му, че ви интересува, дайте му вниманието, от което има нужда - и ще получите ... същото.